top of page
Search

Защо е важно децата ни в чужбина да учат български език?

Writer's picture: Ангелина АнгеловаАнгелина Ангелова

„Хората и дърветата са от един род. Има дървета с дълбок корен, има и с плитък корен. Силата на човека му е в корена.“


Животът в новия век ни изправя пред предизвикателства, за които със сигурност никой от родителите ни не ни е подготвил. 21ви век не е просто века на технологиите, това е век на пропастта между нас и децата ни. Казвам пропаст, защото съм убедена, че така се усеща. Толкова е трудно да разбереш детето си, когато самият ти не разбираш света, в който то живее. И макар ситуацията да наподобява вас и вашите родители, все пак вътрешно знаете, че и да сте имали недоразумения с тях, сте успявали да съхраните чувствата на любов и смиреност. Тези чувства са общочовешки и чрез тях вие се докосвате до себе си. Е, 21ви век отдалечава тези чувства от децата и за тях е изключително трудно да стигнат до самите себе си.


И тук идва ролята на корена. Ще се върнем към него след малко, сега нека погледнем пропастта в дълбочина.


Спомнете си детството си. Спомнете си душевното трептене от идеята, че ще излезете навън в приятели и ще играете. Мигове на безвремие, свобода и движение, без родители и контрол. Червени бузи, филии с лютеница и сирене или масло и захар, едва ли помните с какво сте били облечени дори. В цялата еуфория на спомените поглеждате детето си, прегърбило се над телефона или таблета, облъчено от мигащи цветове и постоянни известия, и си мислите: „Ех, жалко, че няма да изпиташ детството, което имах аз.“ И точно в този момент се пропуква пропастта, точно в този момент вие се чувствате отделно от детето си. И точно в този момент то усеща това.


Парадоксът на човешкото его е, че иска да е разделено и обединено по едно и също време.

Търсенето на общи различия е в основата на друго общочовешко качество – групирането. Това, което пропускате да видите, е, че детото ви изпитва същите неща, които вие – душевно трептене от игрите, общуване с приятели, без родители и контрол. Изпитва същото, защото в основата си всички хора сме еднакви, умът и егото ни работят по еднакъв начин, единствената разлика е в материалното проявление на тези механизми. Детето ви изпитва същото, но неговото материално проявление е чрез технологиите – защото това са инструментите, които му предоставя неговият свят. Общуват чрез технологиите, играят чрез технологиите, бягат от контрола чрез технологиите. Погледнете вътре в себе си и си спомнете дали не настръхвате при идеята за конструктор, кукла или уокмен. И сега погледнете себе си като деца през очите на родителите си и вижте дали не сте изглеждали по същия начин с дънките си чарлстон и Бийтълс прическата.


Но все пак пропастта между вас и родителите ви не се е усещала така, вие все пак сте имали нужното уважение към родителите си.


В ядрото на пропастта между вас и децата ви стои усещането за време, а не самото време.

Ако вие като дете сте знаели, че мандарини се ядат по Коледа, то за вашето дете има достъп до тях целогодишно. Ако вие като дете сте превъртали касетата си с моливче, за да чуете любимата си песен отново, то вашето дете прави това с едно докосване на мишката. Ако вие сте били на село цяло лято, знаете, че от семенце до плод минават няколко месеца. Но вашето дете вижда, че в играта може да забърза темпото и да си отгледа чушки за 5 секунди, а в магазина все пак има чушки целогодишно.


През 21ви век чувството за търпение не само, че не е добродетел за израстване, то е символ на недоразивост.

И точно тук ще разгърнем идеята за българския корен.


Ще си позволя да използвам цитат от една невероятна книга „Стопанката на Господ“ на Розмари Де Мео, книга, която всеки българин е нужно да прочете:

"...и ти като тия, дето го забравиха езика. Започнаха децата да се прехласват по чужди думи и да ги тъпчат в устата и по джобовете си. Разбрали-недоразбрали какво значи - нали е вносно, ползваме го. Защо не харесваме нашия си език? Защо един от най-старите езици се оказа толкова беден и недостатъчен, че почти във всяко изречение вече се е намесила чужда дума? - Не си прав, дядо Геле, друго време е, в друг свят живеем, сега има компютри, информация отвсякъде, езикът се развива, обогатява се. - Ще ти река нещо за богатството на езика. Ако в един език липсва дума за нещо, нека дойде отнякъде, добре дошла е, има нужда от нея. Но ако думата я има, а ти ползваш чужда и дори не се сещаш как е родната - това не е обогатяване, това е обедняване, Райно. Искаш ли да опитаме да ме разбереш - кажи на български как се вика "партньор"? - Партньор?! Ами партньорът си е партньор... ох, не мога сега да се сетя. Мъжът ми е мой партньор! - Не казвам да ми го обясняваш, а да ми кажеш думата на български, можеш ли? - Чакай, ще се сетя.. Сптъник.. Сродна душа.. либе - нещо й трепна отвътре. - Боднаха ли те думите? Хубави са си нашите, нали? - Хубави са! Питай ме пак! - Талант как е? - Дарба! - Хубаво. А какво е концентриран? - Концентриран - внимателен не е ли? - Не е! - Такъв, който... е събран в едно нещо. - Съсредоточен му се вика това. Чуваш ли каква умна дума е ? Съ-средо-точен. - Не се бях замисляла, питай още. - Имам няколко любими. Креативен какво е? - Ами такъв, който измисля, умен... - Творец, Райно! Който твори! А информация на български как ще рече? - Е, тъй ме разби, информация си е информация.. чакай.. знание! - обяви тържествуващо. - Нищо подобно! Телевизията и компютърът те информират, така ли е? Там знание няма. Те само те уведомяват за нещо. Дават ти сведения къде какво се случва и това е! Ако искаш да придобиеш знание, учиш, ходиш на училище, четеш.. не се просто уведомяваш. За жалост на света вече му стига да е уведомен, не - да знае.." „Стопанката на Господ“, Розмари Де Мео


Без да навлизам в дълбок анализ на цитата от книгата, ще наблегна основно да разликата между информация и знание. В 21ви век информацията изцяло е превзела значението на знанието и това е една от основните причини да съществува пропастта, за която горихме по-горе. Причината технологиите да не могат да дават знание е, защото то се придобива на душевно ниво, не на умствено. Няма как да знаете какво е любов, колкото и онлайн статии да прочетете, докато сърцето ви не я усети. Няма как да знаете кръговрата на живота, колкото и онлайн игри да изиграете, едва когато отгледате първото си цвете, животинче, дете ще разберете какво е грижа, всеотдайност и търпение. Информацията идва отвън и остава в паметта и личните навици, знанието идва отвътре навън и остава в същината ви. Информацията е бърза и създава илюзия за контрол върху времето, знанието е трайно и възпитава смирение и самодисциплина. Но детето ви няма никога няма да разбере какво е знание, без да се докосне до корена си, а именно до българския език и чрез него до бита.


Вчера ходих на ежегодния кукерски празник в Перник „Сурва“. Имаше много чужденци, които в захлас и изумление наблюдаваха потните момчета и момичета, облечени в кожи, които подскачат с тежките чанове и заразяват с невероятната си енергия. Всичко бе прекрасно, но сякаш вътрешно ми липсваше това еуфорично душевно усещане за българския корен. Тогава се заговорих с един човек, кореняк от Перник, който ми каза следното:


„Истинският празник не е сега. Той започва няколко седмици по-рано. Тогава всички хора от околните села отварят широко вратите на къщите си и чакат кукерите. А те идват, влизат в къщата и започват да дрънчат с чановете си. И така хората знаят, че кукери са били там и са очистили къщата им от злите духове. Това е истинското кукерство, „Сурва“ е просто парад.“

И този разказ ме прободе в душата и се изпълних с необяснимо щастие. Защо? Докоснах се до корена. От това имат нужда новите деца в чужбина. Затова е нужно да учат български език. Само така ще бъдат близо до себе си. Докосвайки се до корена си, усещането за време отеква, а с него се разширява търпението и смирението. Смирение – с мир в себе си.


Според старите български поверия душата избира къде и при кого да се роди.


„Хората и дърветата са от един род. Има дървета с дълбок корен, има и с плитък корен. Силата на човека му е в корена.“ (Розмари Де Мео)

Българските деца, дали родени в България или навън, дали от български родителите или смесени бракове, е важно да бъдат докоснати до корена си. Дали техният корен е дълбок или плитък, това ще решат те. Важно е, че са избрали вас за родителите и вие носите отговорността да ги докоснете до тях самите. Когато пораснат и започнат да разбират собствените си усещания, ще могат съзнателно да потърсят пътя на душата си.


Не търсете пропастта на 21ви век между вас и децата ви, запълнете я с корена на българския дух!



911 views0 comments

Comments


Свържете се с нас

Адрес

© Българско училище "Найден Геров"

Тел: 07432 370 534

Email: info@essexbgschool.co.uk

Reg: 19 North Avenue,

CM1 2AN, Chelmsford, UK

School Address: 1. Chelmer Village Way, Centre, Chelmsford, CM2 6RE, UK

2. 90 Mycenae Road Blackheath,

London, SE3 7SE, UK

bottom of page